Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като в книга, а дрезгавият му глас трепкаво онемяваше с вечерната сонета. Нощта вървеше плавно към изгрев, но месечината се раздиреше ярко и гордо в мътните небеса. Облаците скриваха и малкото звезди на среднощието, правейки нощта дори по-мрачна.
Вече бях загубила представа за местоположението на пръстите си. Опитах се да свия юмрук, но уви ръката ми бе обездвижена и слаба. Душата ми се извисяваше в опияненията на дълбоките ми мисли, докато тялото само се грижеше за себе си.
Един след друг краката ми лежерно се тътреха в посока на споделената бащина топлина. Отмерено се придвижвах като слепец, а зимната ласка пробождаше изтръпналата ми длан и здраво ме държеше за ръка. Бях онемяла за света.
Плач ...