Какво става? Очите ми ще изхвръкнат от изцъкляне, но нищо не виждам. Тъмно е. Главата ми пулсира от болка. Добре съм се подредил пак. Тялото ми е схванато. Опитвам се да раздвижа крака и да се протегна. Ръцете ми опират в стени. На педя от носа ми също има стена или таван или каквото и да е. Не мога да се изправя. Започвам да се паникьосвам. Опитвам се да се завъртя, но е прекалено тясно. Толкова тясно, че не знам легнал ли съм или съм изправен. Паникьосвам се още повече. Затворен съм в нещо. Пипам тялото си. Гол съм. Умрял ли съм? Излишно хващам китката си, търсейки пулс. Сърцето ми буквално се блъска в стената или в тавана или ... да … в каквото и да е там. Започвам да се задушавам. Погребали са ме жив? Не, не може да е това. Сигурно е номер. Сигурно съм изпаднал в безсъзнание и онези идиоти си играят с мен. Започвам да блъскам на всички страни и да крещя. Звукът от ударите е метален. Мамка му, къде съм!? Чувам нещо. Продължавам да вдигам шум. Изведнъж откъм краката ми нахлува светли ...