Коментарите Ви са добре дошли!
Невъзможното
Малката факличка се крепеше накриво на стената, а приглушеният й пламък ту лумваше ярко, ту затихваше и почти угасваше под напора на течението от вратата. Десетки избягали искрици се премятаха из мрака като светулки и изведнъж се губеха. Скидри тупаше монотонно с показалеца си по дървената маса и наблюдаваше с интерес факлата. Всеки път щом пламъкът затихваше, той започваше да му говори мислено "Не, дръж се, недей! Не!" И всеки път огънят успяваше да издържи на ледения повей от коридора и се разгаряше отново. Това беше единствената светлинка в тъмницата. Ако и тя угаснеше, мъжът щеше да потъне в мрак и студ. Четирите стени бяха голи, като изключим факлата и желязната врата, и просмукани от влага и мухъл. От каменния под се надигаше зловонна миризма, от която червата се обръщаха. Отвън, в мрака на коридора пробягваха като призраци отчаяните стенания на други затворници. Космите на врата на Скидри настръхнаха, но той се насили да гледа във факл ...