14 min reading
Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накрая един тласък я раздра и детето излезе от утробата й.
- Момченце…имаш момченце… я колко е голям този юнак… - извика баба Кера и сряза пъпната му връв.
А то нададе яростен вик и с него се появи в света.
Баба Кера изми детенцето, пови го и го даде на Вела.
А тя примряла от болка и радост го взе до себе си. Гледаше опулено малкото червено личице и не знаеше какво да каже, не пророни и дума.
Фанка изхвръкна навън да съобщи на Данчо. А той стоеше до сайванта и сипваше зоб на конете.
Като я видя вдигна поглед, като не смееше да пита от притеснение дали всичко е добре.
- Честит да е синът ти, стопанино! Здрав, голям син! И Вела е добре - бързо, без да си вземе дъх избърбори Фанка.
Лицето му се проя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up