Алекс сънуваше бурята. Сънуваше как яхтата му се разби в някакви скали. Бе сам. Нямаше кой да му помогне. Успя да се докопа до спасителната лодка. Дръпна въжето и тя се наду. Както винаги не бе послушал брат си да използва дървена лодка и... най-вече да не излиза сам в морето. Ето, че една огромна вълна удари надуваемата лодка и тя се преобърна. Алекс остана във водата, стискайки греблото. Плува доста време, но чувстваше как силата му отслабва и умората го завладява. На края една вълна го удари и той загуби съзнание. И...  едно невероятно красиво лице пред очите му се мярна за секунди - сякаш русалка бе застанала пред него. - Ти русалка ли си?... - попита я той и усети твърда почва под краката си - Спасен съм! - Сега усещаше топлина и му бе толкова приятно... Помъчи се да се обърне, но нещо му пречеше, а и леката тежест се размърда и  изпусна стон. Той отвори очи.

- Господи, колко е красива...! - бе първата му мисъл. Леко се изниза настрани и внимателно я постави до себе си. Загледа се в нежните черти на лицето ù. Светлината на огъня я огряваше и сякаш косите ù заблестяха.

- Ти наистина си русалка, само дето нямаш морска звезда в косите. - помисли си той. Изпита огромно желание да я целуне. Устните му се доближиха до нейните и нежно и внимателно – сякаш бе чуплива – я целунаха. Тя се размърда и лекичко измърка.

- М... М... М... - той застина! Не искаше да я пробужда! Не искаше вълшебният миг да свършва. Затова внимателно я прегърна и се остави сънят да го  надвие.

      Утрото дойде весело и засмяно. Нямаше и следа от вчерашната буря. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Сандра. Беше ù толкова топло и приятно. Не искаше да си отваря очите. Усещаше нежната прегръдка на силните му ръце. Чуваше как тупти сърцето му. Искаше да се сгуши и цял ден да остане в леглото.

- Господи! - едва не извика тя. Грозната мисъл я прониза! - Та тя дори не го познава! Отвори стреснато очи.

- Добро утро, русалке моя. - той я гледаше втренчено и с толкова нежност, че за миг тя се спря. Искаше ù се да го прегърне и да го целуне... НЕ! Това е невъзможно!

- Добро утро... - измънка тя, издърпа едното одеяло и го уви около себе си. Стана и почти тичешком стигна до спалнята. Затвори вратата и се облегна с гръб на нея. Цялата гореше!

- Глупачка!! Какви ги вършиш? Ами сега как ще се появиш? Само трябва да побързаш с обличането! - мислите ù трескаво се редяха. Нахлузи едни джинси, облече една фланелка и бързо се изми. Влезе във всекидневната и го погледна право в очите.

- Моля да ме извините... аз... бяхте измръзнал... и... аз... аз...

- Разбирам смущението ти. Ако бях аз на твое място, щях да постъпя по същия начин. Благодарен съм ти, защото спаси живота ми. Не зная как ще ти се отблагодаря... Ти си толкова смела... и решителна... и...

- Хей! - за трети път викаше тя. - Може ли за малко да замълчите? Първо бих искала да зная дали се чувствате добре?

- Да... да... добре съм! Дори бих могъл да стана и... - той се надигна от дивана, направи една крачка и припадна.

- О, Господи! - тя се спусна към него и с мъка успя да го вдигне. Постави го на дивана отново и грижливо го загъна с одеялото. Побърза да се свърже с бърза помощ. Линиите вече бяха пуснати. Извика линейка вкъщи и затвори телефона. Докато чакаше, реши да направи закуска. Той простена, но още бе в несвяст. Захвана се с портокалите. Един пресен сок би дошъл добре на госта ù. Наля го в една чаша и се доближи до дивана. Очите му все още бяха затворени. Постави чашата встрани на масичката и седна лекичко на дивана до него. Красивото му лице я привличаше като магнит. Тя протегна ръка и отмести кичур непокорна коса от очите му. Челото му още гореше. Той бавно отвори очи.

- Извинявай... не исках... аз мислих... - тя постави ръка на устните му.

- Замълчете! Трябва да си почивате! Изцедих сок от портокали. Изпийте го. Ще ви дойде добре. Не ставайте от дивана. Може да получите някой пристъп или да припаднете отново. А пък аз ще се постарая да хапнете нещо преди да е дошъл лекарят, когото повиках.

- Алекс. Казвам се Александър, но ми казват Алекс.

- Добре, Алекс. Аз съм Сандра. А сега си почивай.