Алекс сънуваше бурята. Сънуваше как яхтата му се разби в някакви скали. Бе сам. Нямаше кой да му помогне. Успя да се докопа до спасителната лодка. Дръпна въжето и тя се наду. Както винаги не бе послушал брат си да използва дървена лодка и... най-вече да не излиза сам в морето. Ето, че една огромна вълна удари надуваемата лодка и тя се преобърна. Алекс остана във водата, стискайки греблото. Плува доста време, но чувстваше как силата му отслабва и умората го завладява. На края една вълна го удари и той загуби съзнание. И... едно невероятно красиво лице пред очите му се мярна за секунди - сякаш русалка бе застанала пред него. - Ти русалка ли си?... - попита я той и усети твърда почва под краката си - Спасен съм! - Сега усещаше топлина и му бе толкова приятно... Помъчи се да се обърне, но нещо му пречеше, а и леката тежест се размърда и изпусна стон. Той отвори очи.
- Господи, колко е красива...! - бе първата му мисъл. Леко се изниза настрани и внимателно я постави до себе си. Загледа се в ...