(Не съвсем проза, не не и точно стихове.  Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична.  Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива.  Да кажем, че е не стихотворна и немелодична  песен, написана за Сърцата - тежка, странна, гневно-тъжна.  

Всъщност е може би банален "прозаичен"  размисъл в бегло подобие на стихове. 

 "Ретро" история. "За отминалите отдавна" времена, закони, нрави...)

Нощ във затвора. Последната.
В съседна килия - драка. Чува се. 
Някъде в дъното на коридора ехо.
От смеха на охраната е...
Тракат чаши и ключове там.
Хладно е. Мъждукат лампите.  
На студения нар полегнала свита.
Чака утрото. И вълнува се.

Примирена е. Вече осъдена. 

И обречена. Нарекоха я "мръсница".
Из града бързо тръгна мълвата ù.
За една безпощадна убийца... 
Даже Шерифът каза ù: "В диво време живеем.
Не може една жена девет мъже да убие!
Времена, нрави! Закони!
Te всичките - Мъжки са!"

Не се призна за виновна... Не се разкая. 

А те и това искаха.
И ако възкръснат от гроба "онези"?
Пак би ги убила! С брадвата. 
Един по един. Тя бе ги примамила...
Един по един тя ги посече. 
Хладнокръвна. Безмилостна.
В майчин гняв. На смърт ги обрече! 

На дъщеря ù посегнаха! На детето ù! 

Мърсуваха с тялото младо.
Девет часа безкрайни се гаврили...
Девет изрода се изреждали! 
Мъките - ужасни! Но свършило.
Мъртва е. Погреба своето чедо! Бе невръстна! 
И по-милостив бе от хората Господ! 

И съжали я! 

Мина се цяла една година. 

Без съд за насилници! И без Правдата.
На гроба дала бе клетва тя.
И влезе в сила - Майчината присъда! 
Сега я наричат Мръсница. Убийцата.
Дигнаха вече отвън ешафода. 
С утрото ново, в Зората кървава.
Ще висне на него тя. Осъдена.

Ще чуе свещеника: 

" Жено, покай се! Изповядай се." А тълпата? 
Тя чака настръхнала нейната смърт.
На убийцата... Ще празнуват. 
Камбанен звън над града. 
А само вятърът скръбен ще се завайка. 
Че тя беше повече от жена. От "мръсница".
И просто една Майка!

Този ужасен, злобен, хорски театър...

Само Господ отгоре ще гледа.
Погнусен. Извърнал очи изрича: "О, наглост!
Мерзост човешка!" 
Да съдят жената, която -
дори Той, сам  Бог, не посмя да осъди!?! 
Единствен Той - Мъдрия я разбра!
Опрости я. И отказа да нарече Той: 

                          "УБИЙЦА" - Една МАЙКА!



Според хората... Не според Господ, обаче! 

              "Тя беше - МРЪСНИЦА!"