(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - тежка, странна, гневно-тъжна.
Всъщност е може би банален "прозаичен" размисъл в бегло подобие на стихове.
"Ретро" история. "За отминалите отдавна" времена, закони, нрави...)
Нощ във затвора. Последната.
В съседна килия - драка. Чува се.
Някъде в дъното на коридора ехо.
От смеха на охраната е...
Тракат чаши и ключове там.
Хладно е. Мъждукат лампите.
На студения нар полегнала свита.
Чака утрото. И вълнува се.
Примирена е. Вече осъдена.
И обречена. Нарекоха я "мръсница".
Из града бързо тръгна мълвата ù.
За една безпощадна убийца...
Даже Шерифът каза ù: "В диво време живеем.
Не може една жена девет мъже да убие!
Времена, нрави! Закони!
Te всичките - Мъжки са!"
Не се призна за виновна... Не се разкая.
А те и това искаха.
И ако възкръснат от гроба "онези"?
Пак би ги убила! С брадвата.
Един по един. Тя бе ги примамила...
Един по един тя ги посече.
Хладнокръвна. Безмилостна.
В майчин гняв. На смърт ги обрече!
На дъщеря ù посегнаха! На детето ù!
Мърсуваха с тялото младо.
Девет часа безкрайни се гаврили...
Девет изрода се изреждали!
Мъките - ужасни! Но свършило.
Мъртва е. Погреба своето чедо! Бе невръстна!
И по-милостив бе от хората Господ!
И съжали я!
Мина се цяла една година.
Без съд за насилници! И без Правдата.
На гроба дала бе клетва тя.
И влезе в сила - Майчината присъда!
Сега я наричат Мръсница. Убийцата.
Дигнаха вече отвън ешафода.
С утрото ново, в Зората кървава.
Ще висне на него тя. Осъдена.
Ще чуе свещеника:
" Жено, покай се! Изповядай се." А тълпата?
Тя чака настръхнала нейната смърт.
На убийцата... Ще празнуват.
Камбанен звън над града.
А само вятърът скръбен ще се завайка.
Че тя беше повече от жена. От "мръсница".
И просто една Майка!
Този ужасен, злобен, хорски театър...
Само Господ отгоре ще гледа.
Погнусен. Извърнал очи изрича: "О, наглост!
Мерзост човешка!"
Да съдят жената, която -
дори Той, сам Бог, не посмя да осъди!?!
Единствен Той - Мъдрия я разбра!
Опрости я. И отказа да нарече Той:
"УБИЙЦА" - Една МАЙКА!
Според хората... Не според Господ, обаче!
"Тя беше - МРЪСНИЦА!"
© Екатерина Камазовска Всички права запазени
малко съм експанзивен темперамент- знам, колко много това ми вреди...
НО, каквото съм направила- такова да си остане.
Надявам се да компенсира малко с искрено чувство.
Но аз съм съгласна с теб и ти благодраря за коментара и забележката.
Имаш право.