1 min reading
Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музиката все така нежно звучи.
Вечерта отново е настъпила,погубила всичките ми надежди...а утрото предстои...не искам деня да се повтаря както досега.Не искам да бъда тук,с пак така отпуснатото тяло и пак осъзнайки,че всичко е било напразно.Коя съм аз?
Топлината отново гали лицето...шията...косите...ръцете...нозете...,но всичко е така безчувствено...Вечерта е отново тъмна...плашеща...погубила всичките ми надежди...Къде съм...
Музиката...Въпроси...без отговор...
Бялото...символ на чистотата ме плаши...така равнодушно...попило всичките ми желания...Стаята е все така празна,но все така красива.
Кошницата с цветя дразни погледа ми,те са така красиви,но лишени от естествената красота,естествения аромат ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up