Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музиката все така нежно звучи.
Вечерта отново е настъпила,погубила всичките ми надежди...а утрото предстои...не искам деня да се повтаря както досега.Не искам да бъда тук,с пак така отпуснатото тяло и пак осъзнайки,че всичко е било напразно.Коя съм аз?
Топлината отново гали лицето...шията...косите...ръцете...нозете...,но всичко е така безчувствено...Вечерта е отново тъмна...плашеща...погубила всичките ми надежди...Къде съм...
Музиката...Въпроси...без отговор...
Бялото...символ на чистотата ме плаши...така равнодушно...попило всичките ми желания...Стаята е все така празна,но все така красива.
Кошницата с цветя дразни погледа ми,те са така красиви,но лишени от естествената красота,естествения аромат.В тази стая само аз съм истинска...лишена от изкуствената красота...
Прозорецът...скрил от зрението ми цялата природа и истинския свят...стените са моята крепост.Какво стана с мен?Защо съм сама?
Вратата е загадъчно отворена...Вика ли ме извън крепостта ми?
Отказвам се...това е моето богатство,моята истинска същност...аз съм в празно-красивата стая,стоеки на безмълвния стол,все така отпусната и безпомощна,успяваща само да изразя себе си.Цветята остават все така равнодушни...бялото все така попило всичките ми желания...Броя...
Чувствам се щастлива сред много изкуствена красота...,защото само аз съм истинската...Само аз давам живот на така празната стая...В нея няма спомени...аз ще остана единствения спомен,ще бъда единствения дъх...спиращ момента.Аз съм ИСТИНСКАТА!
Музиката продължава да звучи...душата ми е свободна...тялото отпуснато,утрото предстои,надеждите са мнoгoбройни,не искам днес да се повтаря...
Утре...прозорецът ще разкрие пред мен нещо познато,познатото истинско съществуване.Ще се събудя...а тялото няма да е така отпуснато и безпомощно.Чакам...Надявам се...Защото знам,че всичко ще свърши...