Искам просто да прегърна музиката. Мразя факта, че не мога. Иска ми се ей така да виждам звуците, нотите, всичкото и да го грабна в шепи, да го помириша, да го допра до лицето си, да го докосна, да скоча в него. Сякаш не дишам, когато слушам някоя от "тези" песни. Които спират дъха ти. Затваряш очи и вече не си на този свят. И съществува само лошият свят с лошите хора и музиката. Прекрасната музика. Искам я. Обожавам да я усещам във въздуха, в себе си, в собствените ми вени, в собственото ми сърце. Влюбена съм в нея. Музиката... е там, когато ми разбият сърцето... Музиката... е там, когато постигна всичко, за което съм се борила... Музиката... е там, когато плача... Музиката... е там, когато се смея... Музиката... е там, когато ми е скучно... Музиката... е там, когато се страхувам да кажа какво чувствам... Музиката... е там, когато никой не ме разбира... Музиката... е там, когато не знам какво да направя... Музиката... е там, когато съм ядосана и трябва да се успокоя... Музиката... е т ...