Искам просто да прегърна музиката. Мразя факта, че не мога. Иска ми се ей така да виждам звуците, нотите, всичкото и да го грабна в шепи, да го помириша, да го допра до лицето си, да го докосна, да скоча в него. Сякаш не дишам, когато слушам някоя от "тези" песни. Които спират дъха ти. Затваряш очи и вече не си на този свят. И съществува само лошият свят с лошите хора и музиката. Прекрасната музика. Искам  я. Обожавам да я усещам във въздуха, в себе си, в собствените ми вени, в собственото ми сърце. Влюбена съм в нея. Музиката... е там, когато ми разбият сърцето... Музиката... е там, когато постигна всичко, за което съм се борила... Музиката... е там, когато плача... Музиката... е там, когато се смея... Музиката... е там, когато ми е скучно... Музиката... е там, когато се страхувам да кажа какво чувствам... Музиката... е там, когато никой не ме разбира... Музиката... е там, когато не знам какво да направя... Музиката... е там, когато съм ядосана и трябва да се успокоя... Музиката... е там, когато ми трябва мотивация и муза... Музиката... е там, когато се чувствам самотна... Музиката... е там, когато съм загубила смисъл във всичко... Музиката... е там, когато стоя безмълвна и искам просто да избягам от този свят... Музиката... е там, когато никой друг не е... Единствено тя остава, когато всички други си тръгнат... Тя беше там, когато ме тормозеха в училище и вкъщи. Тя е там, когато падна на земята. Тя е там, когато се издъня в училище. Тя е там след всеки скандал вкъщи. Тя е там, когато се чувствам като нищожество. Тя е там, когато искам да съм сама. Тя е там, когато ми писне от всичко и всички. Тя е там, когато не ми се говори. Тя е там, когато не ми се спи. Тя е там, когато се събудя в 3 през нощта и ми потрябва. Тя е там, когато рисувам. Тя е там, когато танцувам. Тя е там, когато свиря на китарата си или синтезатора. Тя е там, когато пея. Тя е там, когато просто вървя към училище или на където и да е. Тя ми дава сили. Тя страда заедно с мен. Тя се бори заедно с мен. Пасва си с горещия летен ден. Пасва си с дъждовния пролетен ден. Пасва си със снежния зимен ден. Пасва си с цветния есенен ден. Пасва си със слънчевото време. Пасва си с мрачното време. Пасва си с всяко мое настроение. Пасва си с всичко. Няма ли музика около мен, всичко ми се струва толкова пусто и празно, и подтискащо. Тя като някакъв щит, който се образува около мен. Красив щит. О, колко красив щит... Предимството да не мога да я докосна обаче е в това, че по този начин никой не може да ми я вземе!  О, колко съм влюбена в нея. Искам я. Искам я. ИСКАМ Я!