Денят, в който осъзнах, че животът ми нямаше смисъл и всичко бе свършило, не бе със същото значение.
Когато бях на четирнадесет години, родителите ми ходиха на екскурзия и странно защо бяха решили да ми подарят фотоапарат.
В този момент и Господ ми бе свидетел, по-голямо разочарование не бях преживявала.
Тогава, разбира се и за миг не се усъмних в глупостта на възратните.
Не успявах да намеря никъкво предизвикателтво в това да запечатвам някъкви случки и пейзажи, които нямаха отношение към моя свят.
И този ден, в който видях краят, аз взех фотоапарата и излезнах на улицата.
Тогава случките не бяха със същото значение.
Обективът ми попадна на една възрастна дама, която ровеше в кофата за боклук и въпреки унилата и физиономия, не спираше да ругае по случайно минаващите хора, сякаш те бяха виновни за нещастната и съдба.
Малко, по-надолу в улицата имаше един безистен. В него няколко момичета и момчета си прехвърляха един на друг спринцовка, с която “подхранваха“ телата си и по този начин изразяваха гневът, който се бе внедрил в сърцата им, а редицата от коли на улицата, като че ли образуваше огромен червей, който бавно и тромаво се предвижваше с охолство под дъжда.
В съседство на безистена се издигаше кооперация, в която на един от етажите се разиграваше драма.
Двама, може би не толкова влюбени мъж и жена, както в началото на познанството си, размахваха ръце един към друг и скандалът, който се вдигаше между тях, не бе по-различен от торнадо в стихията си.
На фона на целия този смут и объркан живот пейзажът, който се открояваше пред моя дом, бе великолепен.
Градината, която не ми правеше впечатление преди, сега се открояваше със своите цветя, които по-странен начин се усмихваха на сутрешното  слънце, пеперудите пърхаха нагоре надолу доволни от идващия ден, тревата се люлееше в ритъма на лекият ветрец, а пейката разказваше стара история на мравките и буболечките удобно настанили се в скута и.
Тогава в този ден, в който разбрах, че всичко бе свършило и животът ми нямаше смисъл, подаръкът  за четирнадесетата ми годишнина не бе разочарование, а ценност  и мъдростта на родителите ми,  дадена им от Бог е началото на нов свят.
Тогава разбрах, че нищо не е изгубено и животът ми имаше смисъл и нещата случващи се около мен имаха особенно отношение към моя свят.