МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера следобед беше, друга гарга погна един сив гълъб, кацнал на дървото отсреща, удари с го с черния си клюн, но оня успя да избяга, макар че едното му крило беше подвито като опашка на уплашено куче. Ще живее гълъбът, каза си той, но защо заедно с това ще живее и гаргата? Живот – иди го разбери.
- Хайде, обличай се! – извика жена му от банята, като чу, че се размърда в леглото.
- Кое време е, за да се обличам? – възрази той. – Още е никое време.
- За теб всяко време е никое – констатира жена му и се появи по халат, свежа и пълна с енергия.
- Ужас – поклати глава мъжът. – Ще се пръснеш от енергия. Такава като теб трябва да ги връзват към електроцентрали. Седни малко, да изпием по едно кафе, после ...