10 min reading
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започнеш отначало, защото пак ще стигнеш дотук. Само крачка, но ти прилича на скок в един друг свят, в който ще загубиш сегашното си Аз и ще се превърнеш в друг човек, когото тепърва трябва да опознаваш. Тази бе от крачките, в които няма кръстопът, няма избор, няма решение. Няма и връщане…
Вратата към двореца бе затворена - огромна порта от дебели букови талпи с прогорен кралски герб. Пред нея стояха двама стражи, изцяло в бронирани доспехи. Те хванаха дръжките на мечовете си и пристъпиха крачка напред и крачка встрани, обграждайки Сакрил и двамата му костеливи спътници.
- Стой! - рече твърдо единият страж. - Кой си ти и по каква работа идваш?
- Казвам се Сакрил. Идвам да търся служба при краля.
Бе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up