9 min reading
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване да събере мислите си и да подреди бъдещето, доколкото е възможно.
Небето бе леко и се издигаше високо, слънцето нежно галеше земята, подухваше ветрец - за някои попътен, за други разхлаждащ лицата. Дори хората бяха по-усмихнати, поздравяваха се един-друг, разменяха новини от далечни краища. На някой кръстопът шарени търговски каруци бяха изложили стоките си - подправки, цветни платове и необходими вещи за път, ако някой бе забравил нещо на тръгване.
Сакрил настигна един старец, който куцукаше самотно край пътя и току се стряскаше от някой препускащ кон на бързащ ездач.
- Добра среща! - поздрави.
- Лек път и на теб, момче! - отвърна старецът.
Конят бързо го задмина, но изведнъж на Сакрил му до ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up