Вождът протегна табакерата си към президента:

-     От Дивите острови. Чудесен тютюн – ароматен, почти без никотин, с добавени витамини…

-     Благодаря, вожде – каза президентът и внимателно взе една пурета.

Седящият между тях цар веднага демонстрира домакинската си учтивост и поднесе горящата запалка.

Табакерата, естествено, се озова пред него, но той учтиво отказа, като в замяна предложи на гостите си по щипка червен прах. И двамата още по-учтиво отказаха – знаеха какво желание за услугите на палача за рязане на трещящата глава ще изпитват утре…

На арената излизаха армиите им, затова вождът и президентът вдигнаха ръце за поздрав към воините. Царят – домакин, значи неутрален, отправи два поклона, като внимателно спази ритуала кои да са първите поздравени. В случая – армията на република Тхцрц – обявилата война на племето Оуеи…

Двете армии се подреждаха една срещу друга, а на трибуните неучастващите в състезанието цивилни вееха плакати, транспаранти, знамена, пееха бойни песни, някъде танцуваха жреци и свещеници…

Изобщо – нормална картина за арената, на която през последната година се решаваха фундаменталните проблеми на континента. За три месеца това беше единадесетата битка между армиите на спорещите държави. При това в третия двубой домакините се сблъскаха с конкурентите от Великото княжество Тпррр, които бяха инвестирали много продове, зеленчуци и усилия, за да издигнат своя арена, която да предлагат за решаване на сраженията.

За късмет, състезанието завърши с решителна победа на домакините, призната и от Великия княз на Тпррр, който с неудоволствие прие решението, че следващата година няма да е негова…

А на арената излязоха съдиите. Започна проверката – всички ли са невъоръжени, стегнати ли са ръкавищите, добре ли стоят предпазните шлемове. Боговете отгоре много държаха на безопасността и не позволяваха употребата на нормални долни и подли спедства. В осмата битка – между Остров Уууу и Пустинята Шмшмш от небето се разнесе гръм и светкавицата повали островитянин, извадил скрит в гащите нож. Съплеменниците му събраха остатъчната шепичка пепел и с наведени глави напуснаха арената. Нямаше смисъл да обсъждат – всички знаеха: дисквалификация за три години и репарации в полза на ранения пустинник…

Но такива бяха Боговете – безкомпромисни и неразбиращи спецификата на социалния и политически живот тук.

Долетели бяха преди две столетия отнейде, възмутили се от нормалните нрави на планетата – от канибализма до войните, и наложили диктатурата си…

„Ха върви се развивай цивилизационно – мислеше си понякога Чунга-Чанга, върховният философ на Обединените държави – Еволюция… Колко хиляди години, колко стотин поколения ще загубим заради тия хуманитари космически… Досега щяхме да сме премахнали вредните народи, да установим всеобща демокрация чрез ликвидирането на крале, царе, вождове, князе… И планетата под ръководството на един-единствен Върховен философ, отдавна щеше да е завоювала поне половин галактика…“

А на арената двете армии размахаха юмруци и, под внимателните погледи на съдиите, започнаха дискусията кой е по-прав…