Вождът протегна табакерата си към президента:
- От Дивите острови. Чудесен тютюн – ароматен, почти без никотин, с добавени витамини…
- Благодаря, вожде – каза президентът и внимателно взе една пурета.
Седящият между тях цар веднага демонстрира домакинската си учтивост и поднесе горящата запалка.
Табакерата, естествено, се озова пред него, но той учтиво отказа, като в замяна предложи на гостите си по щипка червен прах. И двамата още по-учтиво отказаха – знаеха какво желание за услугите на палача за рязане на трещящата глава ще изпитват утре…
На арената излизаха армиите им, затова вождът и президентът вдигнаха ръце за поздрав към воините. Царят – домакин, значи неутрален, отправи два поклона, като внимателно спази ритуала кои да са първите поздравени. В случая – армията на република Тхцрц – обявилата война на племето Оуеи…
Двете армии се подреждаха една срещу друга, а на трибуните неучастващите в състезанието цивилни вееха плакати, транспаранти, знамена, пееха бойни песни, някъде танцува ...