– Това твоето име ли е?
– Не, друго.
– Тогава защо сме тук?
– Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.
– Но защо не при теб?
– Приеми, че това е гнездо.
– “Гнездо за самотни души”
– Може и така да се каже – ти ще идваш тук, когато ти е самотно. И аз ще се отбивам понякога.
– Значи срещите ни ще са случайни?
– Почти. Но не се безпокой, видя ли, че си тук, и аз ще идвам.
– Но винаги ще оставяш крилата си до вратата
– Да. Щом ми се прииска, отлитам. ...