– Това твоето име ли е?

 – Не, друго.

 – Тогава защо сме тук?

 – Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.

 – Но защо не при теб?

 – Приеми, че това е гнездо.

 – “Гнездо за самотни души”

– Може и така да се каже – ти ще идваш тук, когато ти е самотно. И аз ще се отбивам понякога.

– Значи срещите ни ще са случайни?

 – Почти. Но не се безпокой, видя ли, че си тук, и аз ще идвам.

 – Но винаги ще оставяш крилата си до вратата

 – Да. Щом ми се прииска, отлитам.

 – А когато ми е самотно, мога ли да идвам първа?

 – Да.

 – А как да разбера, ако никога повече няма да те дочакам?

 – Няма как да разбереш. Само не бива да позволяваш на болката да те обзема.

 – Но нали точно затова...