Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетивата ù. Виждаше се лазурната синева с доста бели, пухкави облачета. Но имаше нещо наистина странно в тях. Отвори очите си повече и се вгледа. По облаците имаше червени струйки, които досущ приличаха на кръв. Не можеше да повярва, помисли си, че просто все още не се е събудила. Така правят хората с истините, които просто не искат да видят. Тази гледка бе прекалено ужасяваща, за да я запази в съзнанието си и да се опита да я разбере.  Далеч по-добре бе просто да излъже себе си, да продължи да се чувства по-малко объркана. Така и направи, но скоро, много по-скоро от колкото си мислеше, щеше да разбере, че недълго можеш да се криеш от истината.
Стана от стола. Краката ù трепереха. Едва ги помръдна.
Когато устремено закрачи до вратата, която щеше да я отведе извън „стаята”, усети страх. Страх, какъвто сякаш никога не бе обземал същността ù.  И него отпрати, а нежните ù, но напукани ръце обхванаха дръжката на вратата; бутнаха я надолу, после нагоре и тя изскърца зловещо. Часове след това щеше да си спомни този звук, и щеше да ù се прииска никога да не я бе отваряла, ала това нямаше да има никакво значение. Абсолютно никакво значение.
Озова се в коридора. Беше отново черен, цялостно. Единственият контраст налагаше малкото изпочупено огледало, което висеше на една от стените. Имаше само още една врата. Врата, която бе доста по-зловеща от предходната. Любопитството и огромната ù дезориентация раздвижиха за пореден път пръстите ù, под чиято сила се размърда и тази ръчка. Последва познатия скърцащ и налудничав звук. Момичето се озова на нещо, като тераса. Стените ù бяха стъклени, а от дясната ù страна имаше една метална врата. Мина през нея. Сега виждаше един доста голям двор. Двор, който бе заграден не от обикновена ограда, а от двуметрова телена мрежа, чиито наточени метални остриета сочеха враждебно извън къщата. Изглеждаха толкова заплашително. За миг тя помисли, че играят ролята на табелка, чийто надпис гласеше „Никой не е добре дошъл тук”.