5 мин за четене
Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетивата ù. Виждаше се лазурната синева с доста бели, пухкави облачета. Но имаше нещо наистина странно в тях. Отвори очите си повече и се вгледа. По облаците имаше червени струйки, които досущ приличаха на кръв. Не можеше да повярва, помисли си, че просто все още не се е събудила. Така правят хората с истините, които просто не искат да видят. Тази гледка бе прекалено ужасяваща, за да я запази в съзнанието си и да се опита да я разбере. Далеч по-добре бе просто да излъже себе си, да продължи да се чувства по-малко объркана. Така и направи, но скоро, много по-скоро от колкото си мислеше, щеше да разбере, че недълго можеш да се криеш от истината.
Стана от стола. Краката ù трепереха. Едва ги помръдна.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse