6 min reading
НА ДРУГИЯ БРЯГ
Човек не живее само с хляб, той се нуждае и от духовна храна, най-вече сега, когато хората престанаха да си вярват и са стигнали до отчаяние.
Социалната тема може да бъде погледната от различен ъгъл. Нея винаги я е имало и ще я има. Винаги едни са били властни, други са били мъчени. Любовната лирика – също.
Виолета Събева е автор на статии, очерци, есета, поезия. Тя има издадени шест стихосбирки, със социален и граждански патос, любовна лирика, поеми, взети от народните предания и легенди.
В стихотворението ѝ „Силуети” откриваме чувство на негодувание срещу известни недъзи на времето, в което живеем. „Този свят е суров и е хукнал да трупа, и е глух за човешкия зов, и е сляп за човешката мъка.”
Показвайки го като антихуманно общество, поетесата го изобличава, а с обръщението си: „Хора, спрете! За стотинки в паничката днес си купете поне грам доброта!”, тя посочва изхода как да се поправи този недъг – чете се благородното желание на поетесата да събуди чувството за милосър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up