НА ДРУГИЯ БРЯГ
Човек не живее само с хляб, той се нуждае и от духовна храна, най-вече сега, когато хората престанаха да си вярват и са стигнали до отчаяние.
Социалната тема може да бъде погледната от различен ъгъл. Нея винаги я е имало и ще я има. Винаги едни са били властни, други са били мъчени. Любовната лирика – също.
Виолета Събева е автор на статии, очерци, есета, поезия. Тя има издадени шест стихосбирки, със социален и граждански патос, любовна лирика, поеми, взети от народните предания и легенди.
В стихотворението ѝ „Силуети” откриваме чувство на негодувание срещу известни недъзи на времето, в което живеем. „Този свят е суров и е хукнал да трупа, и е глух за човешкия зов, и е сляп за човешката мъка.”
Показвайки го като антихуманно общество, поетесата го изобличава, а с обръщението си: „Хора, спрете! За стотинки в паничката днес си купете поне грам доброта!”, тя посочва изхода как да се поправи този недъг – чете се благородното желание на поетесата да събуди чувството за милосър ...