Никога не съм вярвал в прераждането. Нито в задгробния живот. Не съм вярвал
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необяснимото – и ще се опитват, докато не успеят. Това е в природата им. Аз
пък никога не съм мислил за смъртта. То и това е част от човешката природа.
Всеки знае, че ще умре, но смята, че това е някъде в далечното бъдеще. При
мен обаче беше по-различно. Не приемах смъртта като факт. Знаех, че хората
умират, но го смятах по-скоро за личен избор. Не че смятах, че бих оцелял
при една експлозия например. Просто подобни мисли бяха дачел от главата ми.
Смъртта беше нещо, което се случваше на другите. Затова ми беше толкова
трудно да приема факта. Както и заради разбитите илюзии относно смъртта. ...