Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на които все пак им е останало и малко, да се ориентират към жени в детеродна възраст, че с този отрицателен прираст съвсем ще се стопим!” Ева ядосано изключи телевизора. В по-различен смисъл, тя във всички отношения бе „жена и нещо” и го съзнаваше. Сигурно имаше ум поне колкото трима мъже, взети заедно, две висши образования и засега само една докторска дисертация, но не преставаше непрекъснато да учи и да се усъвършенства. Беше написала дори и учебник за студенти - по вирусология. За да го одобрят, големите веднага я принудиха да впише като съавтор един неспособен лекар, но с вуйчо – владика зад гърба си. Готованецът във всяко отношение отговаряше на определението „мъж без нещо”, което ще ре ...