Eia (Росица Танчева)
436 13844
22 июл. 2011 г., 15:51

„На жена и нещо – мъж без нещо” 

  Проза » Рассказы
1608 0 34
2 мин за четене

 

        Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на които все пак им е останало и малко, да се ориентират към жени в детеродна възраст, че с този отрицателен прираст съвсем ще се стопим!” Ева ядосано изключи телевизора. В по-различен смисъл, тя във всички отношения бе „жена и нещо” и го съзнаваше. Сигурно имаше ум поне колкото трима мъже, взети заедно, две висши образования и засега само една докторска дисертация, но не преставаше непрекъснато да учи и да се усъвършенства. Беше написала дори и учебник за студенти - по вирусология. За да го одобрят, големите веднага я принудиха да впише като съавтор един неспособен лекар, но с вуйчо – владика зад гърба си. Готованецът във всяко отношение отговаряше на определението „мъж без нещо”, което ще рече, че му липсваше не само достойно поведение, но и ум в главата. И точно той започна упорито да я ухажва. Дълго време тя лавираше и отблъскваше смешните му опити да привлече вниманието й. Така не усети кога прехвърли тридесет и петата си година, а природата бе неумолима и ако скоро не се появеше Любимият, тя щеше да си остане без деца, само със своята страстна обич към науката. Установи, че харесва мъже, които се плашат от нейния ум. Беше лудо влюбена в човек на изкуството, но един ден той й призна, че не може да живее с жена, която сякаш е повече от него. Тя го прие като шега, но той постепенно започна да се отдалечава от нейния свят, докато настъпи неизбежната замислена вечер, когато на свещи, пред чаши с червено вино, илюзорният миг щастие се разпръсна и те  се разделиха. От известно време съавторът на учебника по вирусология отново упорито я търсеше. Какво да направи, какво? Компромис с чувствата си, с разбиранията си, със себе си или да продължи да чака голямата Любов, онзи – Истинският?! „На жена и нещо в България се пада мъж без нещо” – дали на мъж без нещо скоро отново щеше да се падне жена и нещо?

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко си права, Светлана! Благодаря!
  • Роси, Поздравления за хубавия разказ!
    Умът се превръща в непрестъпна крепост, щом "сърцето" забрави да спусне онзи мост, по който човешките приятелства биха могли да преминат и да "погостуват" за да се превърнат в нещо повече.
  • Радва ме, когато написаното от мен замисли или усмихне някого. Мариана, благодаря!
  • Усмихна ме!Благодаря ти!
  • Е, Нина е най-права. "Бъркаш в торбата и каквото се падне" - я змия, я змей, само дано да не e от отровните!
  • Севделин, поради господството на стремежа към равновесие в природата, мисля, че най-вероятното е съдбата да свърже "мъжете и нещо" с "жени без нещо".
  • Благодаря за поздрава, Любомир! А на въпроса, който си задал, с две многоточия и с три питанки, би могъл и сам да си отговориш.
  • Поздрав Роси!!!Нещо или нищо...къде е нищото къде е нещото...???
  • Дани и Петя, благодаря ви за отзивите! Петя, ако са верни изнесените от анкетата резултати, то те са направо тревожни...

  • Преди време няколко ежедневника направиха мащабна анкета сред жените в Мадрид. Зададен им беше въпроса ако им трябва да избират между няколко часа секс с любимия и няколко часа интернет какво биха предпочели. Не зная колко верни бяха изнесените резултати, но ме замислиха, защото видях табличките-във всички възрастови групи, 0т 16 до 60 год възраст болшинството от предпочитанията бяха към интернета...
  • Много истински разказ! Написан с усет и чувство! Удоволствие е!
  • Така е, Вилдан - "доста жени са на този хал" и именно халът на моя приятелка и на нейната сестра ме подтикна да напиша този къс разказ.
  • Истина е - доста жени са на този хал...
  • Доче, усмихна ме! Чела съм, че красиви, но глупави жени се обяснявали в любов на Айнщайн и искали да имат дете от него, а той им отговарял, че по-вероятното е отрочето да е грозно като него и глупаво като майка си. Подобни вицове съм чувала и за Виктор Юго.
    В моя разказ, вследствие еманципацията, е наобратно.
  • Интересно какво отроче ще се роди от "жена и нещо" и "мъж без нещо"
    (ХХ+Н) + (ХУ -Н)= Х(Х+У) Само математически изчислено, но не знам как би изглеждало
  • Колко си прав, Агоп! Благодаря за отзива!
  • май вече и жените и мъжете сме все без нещо...!

    нещо изгубихме по пътя към нас!!!

    поздравления, Роси!!!
  • Цвети, Вили и Борко, радвам се, че и вие се размислихте над текста ми.
    Благодаря ви!
  • Труден въпрос!
  • Да не му мисли много Ева, че годинките летят! Поздрави, Роси!
  • Тъжна равносметка, но пък много истинна!
  • Благодаря за коментарите! Чувствам удовлетворение, когато текстовете ми пораждат размишления. Приятни почивни дни на всички!
  • То сякаш и голямата любов остана само в учебниците и художествената литература...
  • Здравей! Трудни са жените и нещо, пък са понякога хубави.
  • Страхотно заглавие и горчиви истини си изрекла,Росе
  • Много точно казано!
    Прочетох с интерес!
    Поздрав!
  • С Елица!Харесах!
  • Под смехотворно заглавие – тъжна история...
    Много ми беше интересно и забавно, Роси.
    Пожелавам късмет на Ева!
  • Усмихна ме, Роси! Зад това нещо и без нещо се крият съвременните драми! С поздрави!
  • Много добро. Харесва ми.
  • !***
  • !!!Поздрав сърдечен,Роси!
  • ...и жена ми е по-образована от мен, но това не ни пречи да си живеем в хармония вече 30 години, че и повече...сигурно защото съм мъж с нещо...
    ...в главата си...
    Добре си го написала! Похвала! И нека не забравяме, че "нещото" не винаги трябва да се търси в гащите, а... малко по-нагоре...
Предложения
: ??:??