7 min reading
Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е моята съдба. Ще кажете - „Да му завиди човек”. Да, ама не. Защо ли? Ще ви разкажа.
Имам си една комшийка, с която обичам да си пия кафето. Събота у нас, неделя у тях. Тя момиче още, неомъжена, но беше много приятна. Докато си пиехме кафето ми разказваше своите истории. А те чет нямаха. За своите 29 години беше доста си поживяла. Освен това работеше като секретарка на някакъв баровец. Обаче той дърт и вече само да изкарва пари го бивало. Така ми казваше тя, сякаш мене ми дреме дали я прави нещо. Та, пием си редовно с нея кафето и някак си с течение на времето си станахме много близки. През седмицата се чувахме по телефона, а в събота се радвахме на срещата си като влюбени. Аз бях започнал да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up