… Той сне тихо лъка от рамото, измъкна от колчана подходящата стрела – къса, с голямо острие, опъна тетивата и се прицели. Сръндакът беше на удобно разстояние, полуоткрит зад храста, вдигащ от време на време глава и внимателно оглеждащ се за евентуална опасност…
Тетивата иззвъня, стрелата се заби дълбоко в тялото на животното, което рухна като подрязано дърво…
Е, днес ловът тръгна добре. Остави жените да одерат и разфасоват тялото, погледна нагоре и реши, че има време за още някоя ловна сполука. От кожата на сръндака щеше да ощави материал за нови гащи, но нямаше да е лошо да намери и украса за тях.
Точно в този момент над гората изшумоляха криле. Да, пера от фазан щяха да са хубава украса по страничните ръбове, а ако прибави и някои нокти и зъби по колана…
Метна лъка на рамо стисна копието и се запъти към пещерите в Скалистата пустош. Там можеше да попадне на мечка. Или, в краен случай, на глиган…
хххх
… Той сне тихо чантичката от рамото, измъкна от портфейла подходящата кредитна карт ...