- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и примлясна:
- Пак рибарски лакърдии – рече пренебрежително – Отишъл си, метнал си серкмето…
- Не! – възмути се Джибрата – Никакви такива! Аз съм честен и почтен рибар, въдичар, спазвам закона и правилата… Въдицата метнах и като почна една… Като дъги изхвърчаха от водата и – хайде в кошчето…
- Стига, бе… С вицове ли ги примамваше – рече бай Кольо Мушката.
Митето почти се изправи, после се усети и отпусна обратно на мястото си.
- Едно позна – примамвах ги. Щото като ми рече жената какво пак иска, задействах се. Отидох до вира – един ден, втори, мятах кюспе, роних хляб… О!
И се загледа в идващият към масата Киро с някакъв непознат човек.
- Привет на получестната компания - каза Киро – Пак ли про ...