Отивам един ден със семейството си на пазара в Илиянци да търсим яке за дъщеря ми. Влизаме и наблизо до входа виждам Господ, застанал на една сергия да се провиква:
- Талант за писане, талант за рисуване, талант за пеене, таланти предлагам...
Обаче, кой да му обърне внимание. Есен е и всеки бърза да си купи я някоя топла дреха, я нещо за домакинството. Тя и сергията една такава - празна, неугледна и етикети за цените няма и касов апарат няма. Кой ще спре на такава сергия.
Минавам и аз покрай нея, но нещо ме кара да се поспра и така завързахме разговор:
- Здравей, Веселине, как я караш?
- Благодаря, Господи, горе-долу. Ей тук на пазар малко съм дошъл с жената и дъщерята. То какво ли пък чак толкова има, ей така да погледаме това-онова.
- Аха, добре сте решили. Ами бизнесът как е? Върви ли?
- Слаба работа, Господи, много слаба. С едни колеги направихме частна фирма. То само работа, тичане и данъци. Това бизнес ли е.
- Има и по-зле, не се оплаквай толкова. А малко талант не искаш ли, да р ...