Apr 7, 2020, 1:32 PM

 На път - 3 

  Prose » Narratives
657 1 3
13 min reading
В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме забелязваше.
Това не беше за първи, нито за втори път в живота ни. Докато изливах третото уиски в устата си, усетих силно разклащане на кораба, сякаш нещо го помете, но го отдадох на опиянението от своето необичайно стомашно разположение. По някое време барманът се върна на поста си, а морякът отново седна до мен на високия стол, за да досажда.
Вълните в морето не се отразяваха добре на китайците, повечето бяха оклюмали, а дори и децата им спяха неспокойно върху масите или между нозете им. Не знам кое време беше, навън бе сумрак. По микрофона съобщиха нещо на гръцки. Не го разбрах.
Казах на моряка:
– Твоят приятел се върна. Титулярът. – Побутнах го леко; изглеждаше натряскан повече от мен. Отв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??