НА СМЕТКА

            Полковата тръба тревожно зарева: ”Господата, господата”. Захвърчаха от стаички и канцеларии офицери. Всеки от тях иска първи да стигне до сборния пункт на портала. Войнишките очи учудено гледаха. Брей, че голям команден състав сме имали. Старшини-школниците се чудеха при войниците ли да остават, или с офицерите да бъдат в строя. Новият командир на полка се провикна: “На бегом, бе фазани!” Строят се удължи от школниците - те, милите, когато е за лошо, са офицери, а за награди - войници. Началник-щабът се изпъчи най-отпред и след: “Равнис и мирно”, закова опънатите под конец редици.

Запулих се зад пердето на спалното помещение към редиците. Чуваше се:

- Другари, не зная как сте карали досега, но няма да търпя този нисък морал, който съществува в казармата. Мен Партията и Родината ме изпратиха да повиша дисциплината и морала. За кой ли път идват майки и водят разплаканите си дъщери - наши войници ги насилвали. Ще открием виновниците. И на съд! Войници по тъмно се катерили по оградата на градската баня и гледали в женското отделение. Вечер гасели лампите на градските тоалетни, жените, не можейки да задоволяват биологичните си нужди там, и го правят навън пред очите им. Конюшнята и тя е посещавана с неморални цели. Да продължавам ли още? Вземете полковите кучки, като видят войник край тях, вдигат опашките. Това морал ли е, другари? Издавам следната заповед:

- Всяка вечер изброените съмнителни и други скришни места да се обикалят от патрулни двойки - сержант и войник. Заловените нарушители на военен съд! А сега на работа!

Събралото се множество се разпръсна за минута. Потърсих да споделя с някой видяното и чутото и ето ти  моя градски Кузата. Завъртя ме на шиш от молби да съм му дал двадесет лева. Довечера щял да ми ги върне. Изкарах от продупчения  джоб последна банкнота, която имах и аха да му кажа какво съм чул, той хукна нанякъде.

Скоро дойде вечерята. Като излизах от столовата, една ръка ме сграбчи за ръкава. Гледам ротния старшина - едно човече с миши очи.

- Ела тук, мой човек, днес си бил дневален!

Настръхнах, какво ли съм направил? Наведох очи и гузно казах “Слушам!”

- Вземи калашника, ела в склада и нито дума!

Метнах автомата на рамо пред учудените погледи на другите войници. След едно: “Заповедта е изпълнена”, двамата с фатмака поехме пътя на дълга. Мъдрите му заповеди ни отведоха в конюшнята. В тъмнината като сенки се промъкнахме към обора. Отворихме вратите и от там се чу пръхтенето на коне. Запалихме лампите. Огледахме се. Заехме позиция зад няколко бали сено до електрическия ключ. Загасихме и зачакахме в тъмното. Не минаха и десет минути и две сенки се плъзнаха край нас и се озоваха върху нахвърлената слама. Чу се женски шепот: “Първо  парите”!

Нещо изшумоля, като банкнота. След малко се започна едно боричкане, едни сладостни стонове. Не ти е майката! Посегнах да светна, но твърдата ръка на старшината ме накара да си трая. В един момент спря пъшкането, чу се равномерното дишане на двамата. В този миг светлината като светкавица блъсна очите ми. Пред нас прегърнатите тела застинаха като за снимка. Не вярвах на очите си - нашият любовник Кузю мигаше на парцали като наакано дете. Момичето беше циганка от близката махала. По женски прикри набъбналите гърди.

Старшината прескочи балите. Ръката му хвана тази на циганката.

- Дай парите! - Бръкна в джоба на палтото до нея. Извади хартия с формата на банкнота от циментова торба. Очите ù засвяткаха от злоба към нещастния гол мъж:

- Това ли са парите, дето ми даде одеве? Ще ме лъжеш, а?

Забравила за голотата си, тя скочи върху него. Малките ù крачета се забиваха в тялото на горкия Кузю.

Началникът ми не издържа на побоя и хвана разярената пантера. Будала бил - държеше я за твърдите гърди. Скочих и аз. Бях страна по въпроса:

- Къде са моите двадесет лева?

Обърканият фатмак съвсем откачи, но продължи да стиска необичайния дар. Кузю бръкна в свалените си панталони и ми подаде моята посмачкана банкнота. Циганката се заувива като змия и изсъска:

- Пу-усни ме, бе Келеш! Къде се намираш безплатно да пипаш циците ми?

Омалелият от борбата закрилник на морала пусна фурията, която грабна дрехите си и профуча край нас.

- Дръжте я! – развика се старшината. Ужас. Без да искам, съборих бала пред краката му, той се просна с изваден пистолет, сочещ вратата. Наведох се да го вдигна. Като стара врачка занареждах:

- Другарю старшина, то стана една! Кузю за вкарване на цивилен ще иде на съд. Вие за аморално обарване - наказание. На мене ще ми вземат парите като веществено доказателство. Ами, хайде да си мълчим! Всички сме на сметка. Вие с Кузю най-много!

Фатмакът се изправи и замига уплашено:

- Вярно е! Ще мълчим! На Кузю ще му изгният ръцете от миене! А ти, защото ме спъна заедно с него!

Измъкнахме се и се смесихме с бързащите за вечерна проверка войници.

Службата продължаваше.