6 сент. 2009 г., 21:28

На сметка 

  Проза
681 0 4
4 мин за четене
НА СМЕТКА
Полковата тръба тревожно зарева: ”Господата, господата”. Захвърчаха от стаички и канцеларии офицери. Всеки от тях иска първи да стигне до сборния пункт на портала. Войнишките очи учудено гледаха. Брей, че голям команден състав сме имали. Старшини-школниците се чудеха при войниците ли да остават, или с офицерите да бъдат в строя. Новият командир на полка се провикна: “На бегом, бе фазани!” Строят се удължи от школниците - те, милите, когато е за лошо, са офицери, а за награди - войници. Началник-щабът се изпъчи най-отпред и след: “Равнис и мирно”, закова опънатите под конец редици.
Запулих се зад пердето на спалното помещение към редиците. Чуваше се:
- Другари, не зная как сте карали досега, но няма да търпя този нисък морал, който съществува в казармата. Мен Партията и Родината ме изпратиха да повиша дисциплината и морала. За кой ли път идват майки и водят разплаканите си дъщери - наши войници ги насилвали. Ще открием виновниците. И на съд! Войници по тъмно се катерили по огр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??