Опит за самоубийство
Мисълта за мъртвороденото дете не напускаше Маруся, нито за минута. Григор се грижеше за нея и въпреки това, тя ставаше все по- зле. Очарователният й съпруг и съчувстваше, но като че ли сполетялото нещастие се отнасяше само до нея, не касаеше него. Отнасяше се с нея като лекар, брат, баща, но не и като съпруг. Често й повтаряше, че страда от „натраплива невроза” и я поучаваше как да живее природосъобразно. Интимността беше се изпарила. Тя му служеше нещо като украшение, „брошка”, за приемите, където трябваше да ходи семеен. В такава светлина виждаше своя съпруг Маруся.
Противоречиви бяха и чувствата й към Здравко. Имаше кратки моменти на омраза и отвращение към него и семейството му. Беше му простила, поела сама отговорността, но не беше забравила нищо, до последната подробност... Минало, което й остави толкова рани – душевни и физически, осакатена, неспособна да направи щастлив мъжът до нея.
Да пререже вените си, все по-често минаваше през ума й, и вече никога ням ...