Началото на края (ІІ част) Опит за самоубийство
Опит за самоубийство
Мисълта за мъртвороденото дете не напускаше Маруся, нито за минута. Григор се грижеше за нея и въпреки това, тя ставаше все по- зле. Очарователният й съпруг и съчувстваше, но като че ли сполетялото нещастие се отнасяше само до нея, не касаеше него. Отнасяше се с нея като лекар, брат, баща, но не и като съпруг. Често й повтаряше, че страда от „натраплива невроза” и я поучаваше как да живее природосъобразно. Интимността беше се изпарила. Тя му служеше нещо като украшение, „брошка”, за приемите, където трябваше да ходи семеен. В такава светлина виждаше своя съпруг Маруся.
Противоречиви бяха и чувствата й към Здравко. Имаше кратки моменти на омраза и отвращение към него и семейството му. Беше му простила, поела сама отговорността, но не беше забравила нищо, до последната подробност... Минало, което й остави толкова рани – душевни и физически, осакатена, неспособна да направи щастлив мъжът до нея.
Да пререже вените си, все по-често минаваше през ума й, и вече никога нямаше да страда. Не й беше мъчно за никого, поглеждаше понякога към голямата красива къща:
- Май там горе, само ти ще ми липсваш ? – мислеше със сарказъм Маруся...
Една ранна сутрин мина край „Щастливо детство”, нов детски дом, където наскоро бяха настанили дечица, лишени от родителски грижи. Нещо в нея трепна, чувство на радост и надежда я осени, сети се, че за Григор няма да бъде проблем, да се справи с всички админсистративно-правни процедури и след броени дни, те двамата да си имат дете – тяхно, общо дете.
Нямаше търпение да се завърне съпруга й, и му разкаже за вълнението, идеята за дете и общото им бъдеще. Обиколи детските магазини в града. Разгледа два вида колички, за момченца и за момиченца, корито за къпане, дрешки, детски храни, тоалетни принадлежности, проходилка, трябваше за всичко да бъде осведомена до най-малката подробност, познаваше го добре, той ще иска да знае тези неща.
Вечерта си избра филм, където двама родители се трудеха неуморно, за да изхранват многобройната си челяд. Помисли си за изненадата, как щяха да се зарадват нейните и неговите родители, когато ги представи на техния внук или внучка и се усмихна весело, за пръв път от много време.
Часът на истината настъпи. Григор отключи входната врата и влезе. Маруся скочи да го посрещне, изчака го да се преоблече и измие и седнаха на масата да вечерят. Изненадан от вида на съпругата си той попита:
- Да не си спечелила шестица от тотото? – весела си и това ми харесва.
- Нещо повече – каза, сияеща цялата от щастие.
- Е, и?
- Ще си имаме дете, наше дете, мое и твое! – разбираш ли?
- Хубаво, я да помисля? – усмихна се, после се умълча и наум взе да пресмята, възможна ли е бременност след толкова кратко време? – после попита:
- Тест ли си направи?
- Не. Ооо, ти не разбраш... – по-плахо от всякога отговори Маруся. - Видях децата от детския дом, знаеш ли как добре се почувствах, след като си помислих, че ние..., че ние двамата можем да си осиновим дете?
Видима червенина изби по лицето на съпруга й...
Гореща вълна я беше обляла, краката и трепереха, в гърлото й буцата се беше увеличила. Погледна го с големите си кафяви очи, очаквайки неговата присъда. Гаврил мълчеше. Тя го познаваше, знаеше, че няма веднага да отговори, но във всички случаи тя щеше да получи отговор, ясен и категоричен. Мълчанието му й се стори цяла вечност. Тя не знаеше, какво повече да му каже, как да го убеди, чувстваше се гузна и виновна. А колко много й се искаше да бъдат семейство, истинско семейство от любящи съпрузи и прекрасни родители... Очакваше той да й задава въпроси, не случайно се бе информирала за всичко, да му разкаже с подробности всеки детайл от днешните си преживявания, но не смееше...
След продължително настъпилата тишина, най сетне Григор се обърна към нея:
- Маруся, никога не съм те притеснявал за дете. Мисля, че имаме достатъчно време пред себе си и това да стане, но на този етап аз казвам – НЕ!
Тя беше утихнала, не каза повече нищо, пък и какво можеше да каже? Тягостното и тежко чувство, отново я завладя. Светлинката в тунела беше угаснала, може би завинаги...
Когато той се запъти към спалнята, тя остана известно време сама. Вършеше всичко механично, беше взела един от комплекта ножове, влязла в банята и го беше насочила към вените на лявата си ръка. После струйки тъмно-червена кръв... и приятен унес!?
***
Когато се събуди, хората в бели престилки й се усмихваха. Попита къде се намира и преди да получи отговор видя Григор, стегнат както винаги, усети познатия парфюм, когато той се наведе над нея и прошепна в ухото й:
- Момче или момиче ще бъде нашето дете? Не знаех, че толкова много си го желала, мила. Искам да си щастлива! Искам двамата да сме щастливи.
Прилив на енергия и радост, на обич и нежност към Григор беше почувствала в този момент.
- Не заслужавам този мъж - мислеше Маруся. С непремереното си поведение, подвластна на емоциите , тя го срамеше за пореден път. Той отново и даваше шанс за ново начало, нови взаимоотношения в семейството, където тя вече се виждаше в ролята на смирена съпруга и прекрасна майка...
Следва
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересен разказ!
-
Ивайло,
Поздрав и от мен, радвам се, че макар и да си далеч, намираш време за "откровенците".
Ангел,
Образът на Григор тепърва ще излиза на преден план.
С уважение и към двамата. Дими -
Може би Григор е трябвало да се замисли дали той я заслужава? Но аз задавам сякаш реторичен въпрос. Поздрави!
-
Поздрави отдалеч! Барона
-
Ани,
Благодаря за интереса и подкрепата от самото начало.Не мога да не бъда радостна от факта, че в сайта станах близка с доста сродни души.
На теб и всички приятели слънчев ден! Дими -
Харесвам начина ти на писане. Героите са също много симпатични,истински хора от реалния живот. Чакам с нетърпение развитието на сюжета по нататък. Поздрави Ани
-
Мими,
"Винаги любов да има, всяко лято всяка зима"...за всички нас!
Роси,
Радвам се, че харесваш! Поздрави! Хубав ден и на теб!
Дани,
И аз искам хубав финал,освен ако не се размина с намеренията си, както често го прави героинята ми Маруся! Прегръдка Дими!
Диди,
Схванала си много точно "болезнената чувствителност" на героинята ми.Емоционална,понякога с непремерено поведение,но едно дете би могло да промени изцяло досегашният й живот.Промяна е нужна на всяка цена.
Хубав ден и на теб! -
Много деликатно си предала болезнената чувствителност на жена, в положението на Маруся, поздрав, Дими!
-
Дими, отново интригуваща... Надявам се накрая всичко да се нареди! Поздрави от мен!
-
Отново интригуващо!
Поздрав с обич! -
Дими, няма нищо за прощаване, миличка!
Особено, когато става въпрос за... любов! Поздрави! -
Веси,
Няма как да не се радвам на обширния коментар. Имам нужда от твоите тълкувания.Помагат ми много и ще те моля да ги правиш.Самата аз не виждам скоро края т.к. моята героиня има още много неща да научи и преживее.Мога да сгъстя сюжета, но пък ми се иска някой неща детайлно да ги опиша, защото те подчертават характера,заплитат нова интрига.Благодаря ти от сърце и с усмивка ти казвам: Спокойна нощ и доскоро! С обич Дими! -
Марти,
Радвам се, че ти харесва! Близо сме до толкова чаканото щастие, но не и до края на произведението.С обич Дими! -
Дими, чакането си е заслужавало Между другото, аз щях да задам същия въпрос - Григор или Гаврил, но видях, че вече си отговорила
Искам отново да изкажа възхищението си от таланта ти да описваш подробно и завладяващо всеки детайл! Нямам търпение да прочета продължението. Дали Маруся ще има най-накрая толкова чаканото щастие?! Дано! Поздрав, Дими. -
Веселка,
Благодаря за хубавите думи.Приятно е наистина... Поздрави и хубава вечер!
Мими,
Ах, колко си наблюдателна! Правилно си схванала мила, има грешка и тя е вярна. Героят е Григор,направих редакция. Прости ми за разсеяността, в такива случай казват "или си влюбен или загубен".Аз и от двете. С обич Дими! -
Дими, отново прекрасно. Самоубийството и решаване на проблема... малко крайно, но пък си го описала страхотно. Само едно въпросче ме мъчи /може би нещо съм пропуснала или не разбирам/ - Григор или Гаврил? Поздрави и прегръдки!
-
Поздрави и от мен...
Отново силно и интересно!!! -
Веси,
Много си проницателна,едно е разума, друго емоцията на моменти неконтролируема.Героинята ми е искренна в желанието си да бъде отговорна и добра, да не повтаря грешките и въпреки това го прави... Благодаря ти за интереса и задълбоченият коментар.
Нели,
Образът на Григор съм представила през призмата на Марусиния поглед. Въпросът е като семейство, кой кого би могъл да промени, защото ако не стане,семейстото едва ли ще оцелее? Поздрави и на двете. С обич Д.П -
Всъщност тук образът на Григор търпи интересно развитие и печели симпатиите на читателя.. А Маруся. Всички знаем, че е човек на крайностите.Последната й постъпка го доказва.
-
Независимо от това, че винаги съм заставала срещу суисидните опити като начин за решаване на проблемите, Маруся продължава да бъде една от любимите ми героини. Сигурно ще бъде прекрасна майка, но "смирена съпруга"...едва ли. Точно в нейната противоречива природа откривам за пореден път майсторстовото ти на писател, Дими.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
