Mar 25, 2020, 8:00 AM

Надежда 

  Prose » Narratives, Humoristic
1218 1 4
32 min reading
Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се получи“ или „Аз не съм подходящ за теб, заслужаваш нещо по-добро“. Мда, тя беше толкова добра, че никой не искаше да се задържи при нея. Какво – не издържаха на добротата ѝ ли? Трябваше да бъде лоша и лицемерна, за да задържи до себе си мъж ли? Очевидно не се вписваше в най-новите тенденции в мъжките представи за подходяща жена, а пък изобщо не възнамеряваше да посегне върху прекрасната си личност, за чието изграждане и последвало израстване бе благодарна на родителите си, а и горда със собствените си постижения.
И тази вечер Надежда си беше сама вкъщи – в собственото си жилище, изплатено със съвестен труд и малко помощ от баба ѝ. Обичаше дома си. По принцип. Всяка мебел, всяка вещ бяха внимате ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрина Ангелиева All rights reserved.

Random works
: ??:??