Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страдам? Мисля, мисля и не мога да размисля нищо." Продължава да живее по старому и не се замисля, че тези страдания идват от греховната ù душа. Греши, греши и в един момент започва да страда и боледува. Тогава, пред смъртния си одър, започва да се размисля. Но вече не е ли малко късничко? Досега не беше потърсила справедливия Бог. Не беше помислила да живееш по-разумно. И започва да се моли. Сега вече проумява, че Той съществува и си казва: "Защо не го направих преди това? Защо трябваше да страдам, като можех да живея и да давам на близките си Любов!"
Бог ти даде да живееш на тази земя. Да се радваш на нейната красота. Да чуваш всеки ден песента на славеите. Шепота на дърветата. Полъха на вятъра. ...