frozenheart (Даниел Михайлов)
2 3
Nov 13, 2012, 12:49 PM

Най-добрият човек, когото познавах 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
1372 0 0
3 min reading
“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. Някога бяхме неразделни. Впоследствие открих, че тя всъщност е истински ангел... ангел, който ме направи силен и вярващ. Ангел, който бе до мен, когато Любовта ме нападна... ангел, който ми предложи своето рамо и ме приюти под своето крило... всичко изглеждаше като приказка и се чувствах, сякаш имам втора майка... но явно не всички приказки имат своя хубав край...
Няма по-прекрасно чувство от майчината любов. А аз можех да се нарека най-щастливият човек на света, защото сякаш имах две майки, които ме обичаха безкрайно много. Но съвсем скоро открих, че за моя ангел явно има по-силна любов от майчината. И именно този вид любов го отнесе далеч от мен.
Когато това се случи, почти нямаше човек, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Михайлов All rights reserved.

Random works

More works »