Не мога да не се запитам, особено в моменти като този, какво да правя, когато се загубя. Знам какво ще кажете – огледай се за ориентир или нещо познато, питай за посоката. И ще сте прави – това би подействало. Да, би подействало, ако знаех къде отивам. Спирам. Оглеждам се. Сядам. Почвам да прехвърлям наум задачите, които имам да свърша: зъболекар, работа, да уча за изпит, да се видя с онази приятелка, после със сладкото момче, с което нищо няма да излезе, да посетя баба и т.н., и т.н. Какъв ми е проблемът ли? Пак не знам накъде да тръгна. Не мога да си спомня дали имах план и каква е целта ми. Излизам сутрин рано и се връщам вечер късно. Какво правих - не знам. Дали постигнах нещо – не мога да кажа. Много е объркващо. Уви, не се сещам.
Този човек ме попита колко е часа, а аз му казах, че не знам. Подминах го и си погледнах часовника. Пак закъснявах. Толкова работих, за да ида на море и накрая реших, че не ми се ходи. Веднъж сънувах, че съм попаднала в Страната на чудесата (тази на Алис ...