НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази дълга дъждовна седмица Минко се беше наседял в къщи. Бе му омръзнало да се взира навън през течащите струйки на запотеното стъкло на прозореца. Затова, щом грейна слънцето, побърза да излезе в оживилия се отведнъж град. Засмяха се отрупаните със стоки витрини, насядаха под чадърите на шумните кафенета редовните им посетители. Плъзнаха като буболечки автомобилите по булеварда. Някакво радостно чувство изпълваше душата на младия мъж, като наблюдаваше кипежа наоколо. Почувства се, че е жив, че крачи в този пъстър хаос, свободен и безгрижен, макар и безпаричен. Този кипящ живот изискваше пълни джобове с пари, за да се чувстваш добре, за да бъдеш съпричастен с него. Гледаше как някои от насядалит ...