НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ

   Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази дълга дъждовна седмица Минко се беше наседял в къщи. Бе му омръзнало да се взира навън през течащите струйки на запотеното стъкло на прозореца. Затова, щом грейна слънцето, побърза да излезе в оживилия се отведнъж град. Засмяха се отрупаните със стоки витрини, насядаха под чадърите на шумните кафенета редовните им посетители. Плъзнаха като буболечки автомобилите по булеварда. Някакво радостно чувство изпълваше душата на младия мъж, като наблюдаваше кипежа наоколо. Почувства се, че е жив, че крачи в този пъстър хаос, свободен и безгрижен, макар и безпаричен. Този кипящ живот изискваше пълни джобове с пари, за да се чувстваш добре, за да бъдеш съпричастен с него. Гледаше как някои от насядалите в скъпите заведения хора разговаряха оживено, смееха се, веселяха се и консумираха скъпи питиета и ястия, и си мислеше: "Няма що, някои хора добре се нареждат и живот си живеят. Върти се ролетката на живота, не се шегува, върти се... Ама как става така, че празното спира все пред мен и такива като мен. Защо никога не печелим ние, защо?"

     Много пъти си задаваше тези въпроси, а отговор не намираше. И понеже не можеше да си отговори, а денят беше топъл, слънчев, не искаше да се поддава на неприятни мисли, освободи се мигом от тях. Вдъхна с широко отворени гърди от свежия въздух, премижа срещу лъчите на слънцето. Почувства как топлината се разлива по цялото му тяло и си каза: "В такъв хубав ден, човек е длъжен да мисли само за хубави неща и трябва да извърши едно добро дело. Поне едно - хубавият ден го заслужава. Направи добро, с добро да те запомнят" - завъртя се такава мисъл в главата му. Прииска му се да направи добро, но лесно ли е да направиш добро? Хората минаваха забързани край него и никой не го и забелязваше дори. Изведнъж му се стори, че е излишен тук. "Как се прави добро там, където се чувстваш излишен" - горчиво си рече. Изведнъж погледът му бе привлечен от вървящата срещу него красива жена. Тя потропваше с високите си токчета по тротоара, изкривена от доста непосилната за изнеженото й тяло тежест - носеше ръчна пръскачка за лозя и овощни дървета. Несъответствието между елегантно облечената привлекателна жена и товара й се набиваше в очи. Мнозина се извръщаха след нея  и отправяха иронични погледи и усмивки. Младата жена се правеше, че не чува подмятанията по неин адрес. На Минко му дожаля, като гледаше как се мъчи. "Ето ми случай да извърша едно добро дело" - си каза. Приближи се до нея и предложи да й помогне. Най-напред жената отказа, но когато младият мъж метна пръскачката на гърба си, тя въздъхна облекчено и рече:

   - Значи все още могат да се срещнат и кавалери.

   Минко беше готов да носи тази примитивна техника на гърба си до края на града. Не стана нужда, защото се оказа, че жената отива във вилната зона. Спирката на автобуса беше наблизко. Мнозина чакаха на нея. Докато спрат при другите и автобусът дойде. Множеството притисна Минко и го набута вътре преди да успее да свали ремъците на пръскачката. При качването няколко души застанаха между тях. Докато пътуваха помагачът се вглеждаше внимателно в красивото й лице, опитваше се да отгатне по външността професията й, да разбере омъжена ли е или не. Тя му направи знак, че на следващата спирка трябва да слязат. Оказа се, че дамата живее съвсем близко до автобусната спирка и вече дошъл до тук, нямаше как да откаже на поканата да влезе.

   - Това е нашата вила. Скромна е, но тук е много тихо и спокойно. Обичам в свободното си време да идвам. Отзад имаме половин декар лозе, пръскачката е за него. Елате да го видите.

   Минко оглеждаше всичко с любопитство. Лехите със зеленчуците край които минаваха, както и лозето, имаха доста занемарен вид. "Мъжът й е пройдоха или е заминал по чужбина - помисли си. - Пък може и да е разведена. Не знам каква е причината за немарливостта, но по всичко личи, че тук липсва грижовна мъжка ръка." Сякаш отгатнала мислите му, домакинята рече:

   - Баща ми ще дойде да напръска лозето, но каза, че трябва да си купим пръскачка, защото му омръзнало все неговата да носи.Ама и аз съм една неблагодарница, вместо да почерпя, разказвам за имота ни. Елате, ще приготвя нещо набързо.

    - Няма нужда, не се притеснявайте - възрази Минко. - Трябва да се връщам в града.

   - В никакъв случай, преди да съм почерпила. Ще пийнем по чашка. И ракийка имам, и винце, и бира - каквото предпочитате. Ще приготвя салатка, ще сложа нещо за хапване.

   - Добре, щом настоявате. Но докато приготвите, виждам, че има няколко полегнали дирека в лозето, ще ги изправя.

   - Ако това ще Ви достави удоволствие, направете го - рече с чаровния си глас хубавицата.

   Минко запретна ръкави и се залови за работа. "Ето ти още една възможност да направиш добро, с добро да те запомнят" - така си помисли той, докато сръчно вършеше работата. После изпъна телта и привърза към нея стърчащите настрана ластари на лозите.

Домакинята дойде да го покани тъкмо навреме, когато привършваше. Тя му поля да се измие, даде му кърпа да се изтрие. После влязоха в добре обзаведената кухня на вилата. Домакинята напълни чашите. Чукнаха чашите си и отпиха. Огънят на парливата напитка се разля в цялото му тяло, отпуснаха се стегнатите от работата мускули. Минко почувства как потъва в меката тапицерия на стола, как потъва в някаква сладостна отмала. Красивата жена го хипнотизираше с подкупващата си усмивка, с острия си проницателен, но в същото време и закачлив поглед.

   - Много добре се справихте, откъде разбирате от земеделие? - прозвуча като музика нежният ù  глас в ушите му.

   - Израснах на село. Помагах понякога на татко.

   Чашите отново звъннаха. В този миг се чу хлопването на външната врата. Жената скочи неспокойно и надникна през прозореца. По лицето ù пробягаха сенки на смут.

   - Мъжът ми е - ужаси се тя.

   Минко посрещна това съобщение спокойно. Беше помогнал - донесе пръскачката до тук, изправи колите в лозето, завърза лозите за телта - беше направил добро.

   Стопанинът отвори шумно вратата и се стъписа пред разкрилата се гледка. На лицето му се изписа изумление. Той постоя безмълвно застанал на прага около минута, в невъзможност да приеме и разбере ситуацията. Изведнъж лицето му се наля с кръв, очите му гневно заблестяха.

   - Какво става тук? - прозвуча силният глас на едрия мъж, съпроводен от неопределен жест.

   - Господинът беше любезен за ми помогне...

   - Виждам, виждам - прекъсна я грубо възпламененият съпруг. - Значи, докато аз се претрепвам от работа с досадния си мръсен бизнес, ти въртиш опашчица тук пред разни господинчовци, пийваш си и палуваш тайничко от мене, така ли?

   Жената се накани да отговори нещо, но мнителният съпруг изкрещя гневно в лицето ù:

   - Млък. Да не чувам глас. Всичко е ясно. Какво има да ми обясняваш?

   - Господине, ще ми позволите ли...

   - Да, ще ти позволя веднага, драги - прекъсна и Минко, разлютеният Отело. - Ще ти позволя след честен юмручен разговор между нас, ако си истински мъж, да излезеш с чест от тази непристойна ситуация.

   Гостът разбра, че с този деспотичен мъж не може да се разговаря. Като прецени нищожните си шансове в боя с този грамаден, обезумял от ревност мъж, той потръпна. Още преди да се е опомнил, домакинът го докопа с тежката си лапа за яката и го избута навън. Съпругата му излезе след тях с надеждата да омилостиви великана си.

   - Остави го, за бога. Човекът ми помогна, не е направил нищо лошо. Ние дори не се познаваме - срещнахме се на улицата...

   - Ти си влез. Първо ще се оправя с него, а после ще дойде и твоят ред - бутна жена си обратно и блъсна вратата след нея, като държеше жертвата си здраво, за да не му се изплъзне. - Значи без дори да се познавате, а? На улицата!? Като уличница. Абе, подозирах аз нещо, чудя се защо толкова често идва напоследък на вилата, а тя каква била работата.

     Минко го гледаше с пренебрежение и отвращение. Виждаше напразните усилия на този грубиян да задържи насила при себе си красивата си нежна съпруга, наплашена от него, огорчена и отвратена.

   - Ами бягала е от тебе, приятелю. Затова е идвала тук - опита се със спокоен глас да каже нещастният помагач.

   - Така е, вярно, но ти няма къде да ми избягаш, гълъбче. Сега ще ти покажа как се съблазнява омъжена жена. Ето, така - и силният му стоманен юмрук потъна в отпуснатия корем на Минко, който не очакваше така изневиделица удара, но знаеше, че все някак всичко това ще започне.                  Другият юмрук обезчувстви едната половина на лицето му. Залитна и падна в лозите, които допреди минути с такова желание и радост бе привързвал към изпънатите телове. Заваляха ритници по цялото му тяло, като градушка. Не го оставяха да си поеме дъх.

   Най-после удовлетвореният мним рогоносец го остави и мълчаливо си влезе в къщи. Минко полежа, докато се съвземе. После бавно се надигна, опипа подутото си разкривено лице, добра се до чешмата и се изми. Изтръска дрехите си и излезе. Забърза, доколкото можеше да бърза един човек пребит от бой. Докато крачеше бавно и без желание към автобусната спирка, той си мислеше: "Направи добро, с добро да те запомнят. Нали направих. И какво се получи? Направи едно добро, че да запомниш кога си го правил. Такава излезе моята работа."

     С тази си нова мисъл, Минко се качи в спрелия на спирката автобус.