6 мин reading
Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природата, вече не съществуваха. Грозните им бетонни туловища бяха отстранени старателно и с вещина.
Виктор извади разрешителното си, което на практика представляваше карта с чип, и се регистрира на компютърния терминал в началото на пътеката. Две кратки изписквания сигнализираха, че му е позволено да поеме по туристическия маршрут. За пръв път в живота си щеше да е в пряк досег с природни красоти от такъв мащаб. Да, беше посещавал парковете в родния си град, но това тук бе съвсем истинско и неподправено. За разрешителното бе платил сума, равняваща се на пет средни работни заплати. Вярваше, че екскурзията ще е впечатляваща.
Веднага щом стъпи на пътеката, извади фотоапарата си и започна да снима. Ус ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up