Новият държавен секретар на САЩ повтори старата мантра – ще управляват света по техните си закони. В прав текст – американците са юбер алес, американските закони стоят НАД всякакви други правила и закони!!!

/Отклонение – ако гражданите на държавата им са американци, какви са бразилците, костариканците, аржентинците и останалите, живеещи на този континент?/

Интересна ми е базата на подобно мислене /употребявам думата „мислене“, защото е най-лесно/. Някой си – у нас го определят като Сульо, отделно Пульо, решава, че може да налага себе си – мнение, интереси, желания над другите.

Защо?

Много просто – смята се за нещо повече. Онези наоколо са втора или трета категория, недочовеци, унтерменши, както ги определял предтечата на Сульо – Адолф Шиклгрубер.

Защото Сульо е… Абе, Той сам се определя като връх. Макар че обикновено е на дъното на трапа…

Сульо – началник? Ужас за подчинените.

Сульо – колега? Подобно.

Сульо у дома си?

Навред е Той. Единствен, винаги прав – не спОри, няма смисъл, вечно в центъра.

Не е егоист. Егоист е дребна категория. Сульо е всичко - законодател, съдия, че и наказател.

Той знае. А което не знае – няма нужда от него.

Той има интереси. Всякакви други интереси не са му чужди, Той просто не ги забелязва дори.

От хора има нужда – само като масовка. Централен образ – Сульо.

Сульо не дискутира – убеден е в силата си. А също и подсъзнателно го притиска страхът. Защото очаква и знае, че ще се издъни.

И се издънва. Защото в един момент останалите просто го пренебрегват. Когато е малък – другарчетата му често го ступват. Когато е голям – логично друг го измества. Когато е държава – неминуемо е обкръжен или от пудели, или от врагове.

А враговете имат един недостатък – в определене момент стават по-силни от Сульо…

Сульо без власт, без слуги, без чужд страх? Безбрежната яма на нищото…

Затова той е готов на всичко – само и само да е на власт. Пари раздава, грубо ласкае, заплашва, дори войни започва. Само и само да има преклонени глави под коленете си.

Обаче… Историята не знае пощада – като морска вълна отнася образите върху плажния пясък. Колкото и вечни да са се смятали нарисувалите се там…

И така си отиват в небитието поредният самовлюбен кретен, поредното нищожество, поредната смятаща се за вечна империя…

Но – историята учи, че никой не се учи от историята!

Бонус:

Байдън направи първата пресконференция. Ако това може да се нарече така. Извикани всички верни джурналюги – нито един чуждестранен, нито един с уклон към републиканците.

Пред него – огромни „пищови“ – хем не е добре със зрението, хем с акъла, как да помни кой кой е? Поканите му са: /поглед, вперен в листче/– „О,кей… Хмммм… Хммм… А, да – мис Кинг?“

И след 40 минути вперва поглед в часовника си, след още десет – чау до скиф, пичове…

Да се смееш ли…

Ама беше наперен – допингът е стабилен пилон за крепене…

П.П.  Абе, Севда Шехерезадата да не е ходила там – да ги учи как се прави пресконференция на политик с ментални проблеми, полуграмотен, живеещ в успоредна вселена? И как се организират фитки и юрдечки да симулират журналистика?

Интересен коментар и други работи - https://genekinfoblog.wordpress.com/