Новият държавен секретар на САЩ повтори старата мантра – ще управляват света по техните си закони. В прав текст – американците са юбер алес, американските закони стоят НАД всякакви други правила и закони!!!
/Отклонение – ако гражданите на държавата им са американци, какви са бразилците, костариканците, аржентинците и останалите, живеещи на този континент?/
Интересна ми е базата на подобно мислене /употребявам думата „мислене“, защото е най-лесно/. Някой си – у нас го определят като Сульо, отделно Пульо, решава, че може да налага себе си – мнение, интереси, желания над другите.
Защо?
Много просто – смята се за нещо повече. Онези наоколо са втора или трета категория, недочовеци, унтерменши, както ги определял предтечата на Сульо – Адолф Шиклгрубер.
Защото Сульо е… Абе, Той сам се определя като връх. Макар че обикновено е на дъното на трапа…
Сульо – началник? Ужас за подчинените.
Сульо – колега? Подобно.
Сульо у дома си?
Навред е Той. Единствен, винаги прав – не спОри, няма смисъл, вечно в центъра.
Не е егоист. Егоист е дребна категория. Сульо е всичко - законодател, съдия, че и наказател.
Той знае. А което не знае – няма нужда от него.
Той има интереси. Всякакви други интереси не са му чужди, Той просто не ги забелязва дори.
От хора има нужда – само като масовка. Централен образ – Сульо.
Сульо не дискутира – убеден е в силата си. А също и подсъзнателно го притиска страхът. Защото очаква и знае, че ще се издъни.
И се издънва. Защото в един момент останалите просто го пренебрегват. Когато е малък – другарчетата му често го ступват. Когато е голям – логично друг го измества. Когато е държава – неминуемо е обкръжен или от пудели, или от врагове.
А враговете имат един недостатък – в определене момент стават по-силни от Сульо…
Сульо без власт, без слуги, без чужд страх? Безбрежната яма на нищото…
Затова той е готов на всичко – само и само да е на власт. Пари раздава, грубо ласкае, заплашва, дори войни започва. Само и само да има преклонени глави под коленете си.
Обаче… Историята не знае пощада – като морска вълна отнася образите върху плажния пясък. Колкото и вечни да са се смятали нарисувалите се там…
И така си отиват в небитието поредният самовлюбен кретен, поредното нищожество, поредната смятаща се за вечна империя…
Но – историята учи, че никой не се учи от историята!
Бонус:
Байдън направи първата пресконференция. Ако това може да се нарече така. Извикани всички верни джурналюги – нито един чуждестранен, нито един с уклон към републиканците.
Пред него – огромни „пищови“ – хем не е добре със зрението, хем с акъла, как да помни кой кой е? Поканите му са: /поглед, вперен в листче/– „О,кей… Хмммм… Хммм… А, да – мис Кинг?“
И след 40 минути вперва поглед в часовника си, след още десет – чау до скиф, пичове…
Да се смееш ли…
Ама беше наперен – допингът е стабилен пилон за крепене…
П.П. Абе, Севда Шехерезадата да не е ходила там – да ги учи как се прави пресконференция на политик с ментални проблеми, полуграмотен, живеещ в успоредна вселена? И как се организират фитки и юрдечки да симулират журналистика?
Интересен коментар и други работи - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados