Mar 8, 2014, 11:00 AM
Настроение
Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички листа паднали и само едно се крепяло, въпреки всичко. Момичето оздравяло.
Съдба или...
© Йордан Фучеджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!! Чудно! Такива неща харесвам, неочаквано очаквани
Любовта е така изобретателна
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
