8 mar 2014, 11:00  

Настроение 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
805 0 1

 

 

 

 

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички листа паднали и само едно се крепяло, въпреки всичко. Момичето оздравяло. 
Съдба или...

© Йордан Фучеджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !! Чудно! Такива неща харесвам, неочаквано очаквани Любовта е така изобретателна
Propuestas
: ??:??