През това време малкият брат на Милян, Румян, постоянно мислеше как да проследи брат си и да разбере какво върши нощем. Ясно беше, че ходи някъде, че язди бял козел и кучето Джар ходи с него. Но кой е тоя козел? Момчето обиколи всички стада в селото, но никъде не видя животно, отговарящо на описанието. Нямаше как да научи нещо и от Джар, който , вместо да лае по натрапниците, по цял ден спеше, свит на кравай. Накрая измисли : няма да заспива изобщо през нощта и ще тръгне след брат си на дорестото конче с белите чорапки, за което се грижеше откакто се роди. Само се молеше никой да не разбере. За да не чуе брат му чаткането на копитата на жребчето, го обу с няколко чифта от старите си чорапи.
Настъпи нощта и белият козел потропа с единия си рог на прозореца на Милян, който веднага излезе и го възседна, а Джар, с наострени уши и вирната опашка, се приготви да ги следва. Но те не видяха как от обора се измъкна една малка сянка, която водеше доресто жребче. Сянката ловко възседна кончето и ...