За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън от време на време. Е, тръбите, от които излита, се виждат добре, но истинският турист не ги забелязва. Важното е внушението…
Впрочем, мястото е пълно с дракони – най-вече плюшени. Всякакъв размер, всякакъв материал, с всякакви отлики. Ние взехме дракон, говорещ на полски и английски, че и свирещ от корема си прекъснатия сигнал на тръбача от кулата. Видял татарите, вдигнал тръбата, стрела го пронизала в гърлото и прекъснала. Та сигналът сега звучи така – рязко секващ…
Е, скептик като мен, имащ някакви познания по история, е убеден, че стрела – дори татарска – няма как да стигне на подобно разстояние /извън крепостните стени, та на височина чак до върха на висока кула/, ама легендата е красива. ...