За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.

Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън от време на време. Е, тръбите, от които излита, се виждат добре, но истинският турист не ги забелязва. Важното е внушението…

Впрочем, мястото е пълно с дракони – най-вече плюшени. Всякакъв размер, всякакъв материал, с всякакви отлики. Ние взехме дракон, говорещ на полски и английски, че и свирещ от корема си прекъснатия сигнал на тръбача от кулата. Видял татарите, вдигнал тръбата, стрела го пронизала в гърлото и прекъснала. Та сигналът сега звучи така – рязко секващ…

Е, скептик като мен, имащ някакви познания по история, е убеден, че стрела – дори татарска – няма как да стигне на подобно разстояние /извън крепостните стени, та на височина чак до върха на висока кула/, ама легендата е красива. Защо да я рутя със съмнения?

Между другото, близнаците харесаха дракончето, но щом стигне до прекъснатия сигнал – ревват в един глас. Що?

Купих си и шапка с надпис „Краков“. И на две места отбелязано „Полша“. А вътре етикет – „ Маде ин Хина“. Както и на плюшеното драконче. Както на магнитчетата. Както на чинийките с изгледи от града…

Бе, не са ли можали тия поляци да развъртят един присъдружен на туризма бизнес? Производство на сувенири? Щото днес отвсякъде може да купиш китайска оригинална стока. Примерно – в Крит амфори с печатче „Маде ин Хина“. Знак, че древните китайци са имали Чайна тауни и тук…

Но – бизнес! И нищо лично, оригинално, аборигенско и местно. Дето се вика – Господ създал света за шест дни, щото китайците нещо се замотали. А можело и за три да го направят…

На входа на замъка е паметникът на Косцюшко. През немската окупация той е бил унищожен, след войната западногерманците го възстановяват. Обаче, скептиците отбелязват, че е сменен коня на героя. Преди е бил полски жребец, сега е типичен немски тежкотоварен кон…

Много катерене – хълм е, а и вътре има доста стълби, много ходене, много народ. Учениците са преобладаващи. Тип хем са заинтригувани, хем се опитват и те да бъдат забелязани. Но най-важното е – гледат. И мълчат – и в храмовете, и в музеите, и при гробниците…

Да, слязохме при кралските гробници. Лъскави мраморни саркофази. Пълни ли са, празни ли – но са като новички. Поддържани. Което малко разваля впечатлението – няколко века и са като пресни? Но това също е подробност. Важно е внушението. А то е силно. Там, сред кралете, е гробницата на Качински – президента, заради чийто алкохолизъм и себелюбие загинаха сто човека. Но това си е полска работа, аз не пожелах даже да мина покрай мраморния му ковчег.

Интересното е, че там са тримата от династията Ваза – шведи. Били и полски крале. Логично, но по тоя метод трябва да изброяваме Османците като наши владетели. А някак си българинът – като изключим проститутки като Харалан – не би приел чуждата власт за нормалност…

Гробниците са подредени, чисто е, уредено, на всяка крачка служител, с удоволствие – поне видимо – помагащ на туристите.

Качихме се и при камбаните, на кулата. За човек с угасващ акумулатор… Бая зор! Седнах на една греда горе и обявих почивка. А то си искаше. Качваш се, навеждаш се, пък входовете стават все по-ниски. Демек, прекланяш се пред небесата. Надолу пътят е в обратен ред – слизаш и въздъхваш свободно…

Наистина – едно е да четеш, друго е да видиш. Макар някой път видяното да разочарова – представата е много по-красива и убедителна, реалността е поразяващо